Нашите доброволци
Розалин Шмих, 36 години, филолог
„Преди пет години започнах работа в България, уж временно. Знам български доста добре и винаги ми е забавно когато хората чак след няколко минути забелязват, че имам акцент. Не се уморявам да отговарям на въпроса “Ама как така германка в България?”.
Малко след пристигането ми станах доброволка в общинския приют в кв. Сеславци. Първото ми осиновено куче е именно оттам през 2012 г. Оттогава се занимавам с кучета и освен моите две гледам, винаги по едно- две приемни. През свободното си време обичам да пътувам из България с моите кучета, да бъда изобретателна и да убеждавам хората да станат доброволци в приюта или приемен дом за куче, да кастрират и да осиновяват вместо да купуват домашните си любимци. Обожавам хубавата музика, впечатляваща литература и добрия моден дизайн.“
#станидоброволец
Николета Ценова, 28 години
Завършвайки Зъботехника извън страната и прекарвайки дълго време далеч от нея, решава да се завърне за постоянно в родния си град и да запише Информатика в Софийски университет. Обича и помага на животните още от ранно детство. Има три прекрасни, осиновени от улицата кучета, които са ѝ доказали, че връзката човек-куче е много повече от това, което други хора могат да си представят. От години участва в доброволчески инициативи за разрешаване на проблема с изоставяните животни и е редовен доброволец в приюта. Вярва, че е важно, както хората, така и животните да бъдат закриляни от закона. Интересува се, и понякога участва в активизъм за правата на животните и се надява с времето хората да се научат да си помагат повече помежду си, както и на всички останали, изпаднали в беда животни… защото способността да бъдем състрадателни и съпричастни към всички, според нея е това, което най-много ни определя и говори за нас, като хора.
#станидоброволец
Мартина Чикова, 28 години, интериорен дизайнер
“След като прекарах 6 години извън България, гледката на бездомни, страдащи и гладуващи животинки по улиците, с която хората донякъде са свикнали, ме потресе. Нямаше как да остана безучастна и след недълго лутане попаднах в приюта. От тогава съм там всяка седмица и помагам с извеждането на кучета от клетките, разходки, ремонтни дейности и организиране на различни събития. Наясно съм, че няма как да се намери дом за всичките 1500 обитатели, защото не сме израснали достатъчно като общество и осиновяването тепърва започва да се възприема от хората. За това смятам, че посещенията на доброволците в приюта са от голямо значение за онези, които никога няма да го напуснат, онези, за които 30-те минути разходка веднъж в месеца е всичко. Когато не съм сред кучетата обичам да посещавам всякакви интересни събития, концерти и театрални постановки.”
#станидоброволец